Туристическата маркировка в България – най-важното, което всеки турист трябва да знае

Туристическата маркировка е една от най-полезните системи за ориентация сред природата. Тя ни води по безопасните пътеки, помага ни да се ориентираме по-бързо и ни спестява неприятности и опасни ситуации. Благодарение на нея се движим уверено по избрания маршрут – стига обаче да я познаваме.

А всъщност – колко от нас знаят как да я разпознават, какво означават цветовете и как да не я объркат с други знаци? Настоящият материал е кратка справка за туристическата маркировка в България и ще е полезен за всеки начинаещ турист.

Какво представлява туристическата маркировка?

Това е система от визуални знаци – боя, табели, стълбове и др., които обозначават пешеходни маршрути в планини, гори и равнинни райони. У нас тя се поддържа по утвърдени стандарти, регламентирани от закона, като основната отговорност е на Българския туристически съюз (БТС).

Основни видове маркировка

1. Лятна (цветна) маркировка

Най-разпространената. Представлява правоъгълник (около 10×10 см), нанесен с боя върху дървета, камъни или стълбове – бяла основа с цветна ивица по средата.

Цветове и значение:

• Червено – главни маршрути (вкл. международни като Е3, Е4, Е8)
  
  

• Синьо – свързващи маршрути, пътеки към хижи
  
  

• Зелено – локални маршрути, често за изкачвания
  
  

• Жълто – преходни или алтернативни маршрути
  
  

Тя е най-ефективна е в ясно време и в гористи местности.

2. Зимна (стълбова) маркировка

Предназначена за терени над горската граница и лавинно безопасни маршрути.
Изградена е от жълто-черни стълбове, високи около 2,5 м, поставени на разстояние 30–50 м. Често към тях има табелки с номера, посоки или азимутни данни.

Незаменима е при сняг, мъгла и намалена видимост – напр. по маршрутите от х. „Мальовица“ към вр. Мусала или от х. „Алеко“ към Черни връх.

3. Трайни указателни знаци

Монтират се в начални или ключови точки – хижи, върхове, разклони.
Те съдържат:

• име и височина на мястото;
  
  

• карти и схеми на пътеките;
  
  

• насоки и разстояния до следващи обекти;
  
  

• ориентировъчно време за прехода;
  
  

• в някои случаи GPS координати или QR кодове, водещи до сайтове с допълнителна информация.
  
  

Други знаци, които може да срещнете

• Каменни пирамидки – подредени камъни, оказващи посока, полезни са в безлесни райони, но са неофициална и нетрайна маркировка.

• Горски маркировки – бяло-черни линии, кръстове, кръгове, номера, цветни точки; обозначават горски отдели и граници, не са за туристи, не ги следвайте!

• Обозначения на защитени местности - бяла и червена успоредни линии или само червени, както и бели правоъгълници с червени букви в тях. Очертават границите на съответните защитени територии.

• Ловни и военни знаци – червени ленти, надпис „СТОП“, предупредителни табели. Обозначават опасни или забранени зони - военни поделения, гранични зони, вододайни зони, райони на активен лов и др. Избягвайте ги!

• Еко пътеки и тематични символи – стрелки, изображения и лога по екопътеки или културни маршрути. Информативни, но не винаги водят до хижи или основни пътеки. Често са маркирани с нестандартни знаци (обикновено описани в началото на маршрута на информационна табела).
  
  

Как да следваме правилно маркировката?

• Следете редовно знаците, особено на разклони или при промяна на посоката.
  
  

• Не разчитайте единствено на тях – носете карта, компас или GPS устройство (може и инсталирано подходящо приложение на телефона).
  
  

• При изгубена пътека се върнете до последната видима маркировка и огледайте района в радиус 20–30 м.
  
  

• Не се подвеждайте по случайни или неофициални знаци.
  
  

• Проучете предварително маршрута и цветовете на маркировката.
  
  

Помнете: маркировката е помощ, но не замества напълно навигационните умения.

Кой поддържа пътеките?

Основната отговорност носи Българският туристически съюз (БТС) и неговите дружества. В поддръжката участват и:

• национални и природни паркове (напр. Пирин, Рила);
  
  

• планинарски клубове, водачи и доброволци (само със съгласуване).
  
  

Дейностите се извършват по стандарти:

• определено разстояние между марките;
  
  

• точен вид, цвят и размер на боята;
  
  

• ясно разположение на табели и стълбове.
  
  

Чести грешки и рискове

• Прекомерно доверие на стара или повредена маркировка;
  
  

• Подценяване на лоша видимост (мъгла, сняг, здрач);
  
  

• Следване на „преки пътеки“, често опасни и немаркирани;
  
  

• Смесване с ловни или горски знаци;
  
  

• Недостатъчна подготовка за слабо маркирани маршрути.
  
  

Практически съвети

• Използвайте приложения (Locus Map, Komoot, AllTrails).
  
  

• Носете хартиена карта (влагозащитена, най-добре в планшет) като подсигуряване.
  
  

• Бъдете особено внимателни на разклони.
  
  

• Ориентирайте се и по терена – слънце, склонове, горски граници.
  
  

• Не поставяйте самоволно маркировка – това може да създаде опасност.
  
  

Заключение

Маркировката е създадена, за да направи движението ни сред природата по-сигурно и безопасно. Познаването ѝ, правилното ѝ използване и уважението към усилията за поддръжката ѝ са част от културата на отговорния турист. Тя е ценен помощник, но не бива и да ѝ се предоверяваме. Винаги е възможно знак да липсва, да е избледнял или да е объркващ. Затова най-сигурният турист е подготвеният турист – този, който носи карта и компас, адекватна екипировка, проверява маршрута предварително и е внимателен към терена и условията. Уважението към природата и нейните правила е най-важното, което можем да покажем – защото планината е гостоприемна само към онези, които се отнасят към нея с внимание и отговорност.